ladyto94 (Моника Зубева) ladyto94 (Моника Зубева)
1 17
May 5, 2011, 11:09 PM

:*:*:*

  Poetry
868 0 1

До мъж никога не бях видяна усмихната - 

сякаш бях от любовта вечно отритната...

Но срещна ме един купидон

и с радост ме заведе в своя дом.

Разказа ми какво е любовта - 

била тя най-красивото нещо на света!

Мила и добра ставала всяка жена

под нежната ласка на някоя мъжка ръка.

Целувки страстни,

мигове опасни,

обещания за вечност,

прегръдки, изпълнени с толкова нежност...

"Теб аз избрах да върнеш моя смях!

В свят един да бъдем двама пожелах!

Обичам те, бъди какъвто си!

Живота с теб в добро и зло ще споделим!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Зубева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0