ladyto94 (Моника Зубева) ladyto94 (Моника Зубева)
1 17
May 5, 2011, 11:09 PM

:*:*:*

  Poetry
865 0 1

До мъж никога не бях видяна усмихната - 

сякаш бях от любовта вечно отритната...

Но срещна ме един купидон

и с радост ме заведе в своя дом.

Разказа ми какво е любовта - 

била тя най-красивото нещо на света!

Мила и добра ставала всяка жена

под нежната ласка на някоя мъжка ръка.

Целувки страстни,

мигове опасни,

обещания за вечност,

прегръдки, изпълнени с толкова нежност...

"Теб аз избрах да върнеш моя смях!

В свят един да бъдем двама пожелах!

Обичам те, бъди какъвто си!

Живота с теб в добро и зло ще споделим!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Зубева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0