5.05.2011 г., 23:09

:*:*:*

873 0 1

До мъж никога не бях видяна усмихната - 

сякаш бях от любовта вечно отритната...

Но срещна ме един купидон

и с радост ме заведе в своя дом.

Разказа ми какво е любовта - 

била тя най-красивото нещо на света!

Мила и добра ставала всяка жена

под нежната ласка на някоя мъжка ръка.

Целувки страстни,

мигове опасни,

обещания за вечност,

прегръдки, изпълнени с толкова нежност...

"Теб аз избрах да върнеш моя смях!

В свят един да бъдем двама пожелах!

Обичам те, бъди какъвто си!

Живота с теб в добро и зло ще споделим!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Зубева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...