5 мая 2011 г., 23:09

:*:*:*

867 0 1

До мъж никога не бях видяна усмихната - 

сякаш бях от любовта вечно отритната...

Но срещна ме един купидон

и с радост ме заведе в своя дом.

Разказа ми какво е любовта - 

била тя най-красивото нещо на света!

Мила и добра ставала всяка жена

под нежната ласка на някоя мъжка ръка.

Целувки страстни,

мигове опасни,

обещания за вечност,

прегръдки, изпълнени с толкова нежност...

"Теб аз избрах да върнеш моя смях!

В свят един да бъдем двама пожелах!

Обичам те, бъди какъвто си!

Живота с теб в добро и зло ще споделим!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Зубева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...