* * *

bogmi (Богдан )
7 39

17 feb 2010, 13:47

Poesía » De amor

1074 0 2

Когато прескоча сянката на своето Его

и полегна в слънцето на очите ти,

пиян от тяхната нега,

ще броя дните

по затворените зад клепачите спомени

и пръските пресъхнали сълзи,

композиращи не плач,

а приспиващ душата ми ромон!

Дирижира го здрачът,

препъващ се в камъчета сетивни.

Ти си цигулка

в ръцете на неумел Паганини!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.