Когато прескоча сянката на своето Его
и полегна в слънцето на очите ти,
пиян от тяхната нега,
ще броя дните
по затворените зад клепачите спомени
и пръските пресъхнали сълзи,
композиращи не плач,
а приспиващ душата ми ромон!
Дирижира го здрачът,
препъващ се в камъчета сетивни.
Ти си цигулка
в ръцете на неумел Паганини!
© Богдан All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
