Извайваше я
ден след ден.
Намерил бе сърцето на скалата.
И вдъхновен, и озарен
твореше в кътчетата на душата.
Измисляше я всеки час.
Събираше я – ноти за токата
от мисъл и камбанен глас.
Крадеше я от дъжд, от тишината.
Рисуваше я. Всеки миг
Сърцето му ще пръсне светлината.
Той знае, ще остане вик,
а тя единствената
на земята.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бисер Бойчев Todos los derechos reservados
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
Мнооооого ми хареса!