8 mar 2018, 11:37  

Муза 

  Poesía
605 3 2

Извайваше я

ден след ден.

Намерил бе сърцето на скалата.

И вдъхновен, и озарен

твореше в кътчетата на душата.

 

Измисляше я всеки час.

Събираше я – ноти за токата

от мисъл и камбанен глас.

Крадеше я от дъжд, от тишината.

 

Рисуваше я. Всеки миг

Сърцето му ще пръсне светлината.

Той знае, ще остане вик,

а тя единствената

на земята.

 

 

© Бисер Бойчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??