Извайваше я
ден след ден.
Намерил бе сърцето на скалата.
И вдъхновен, и озарен
твореше в кътчетата на душата.
Измисляше я всеки час.
Събираше я – ноти за токата
от мисъл и камбанен глас.
Крадеше я от дъжд, от тишината.
Рисуваше я. Всеки миг
Сърцето му ще пръсне светлината.
Той знае, ще остане вик,
а тя единствената
на земята.
© Бисер Бойчев Все права защищены