Извайваше я
ден след ден.
Намерил бе сърцето на скалата.
И вдъхновен, и озарен
твореше в кътчетата на душата.
Измисляше я всеки час.
Събираше я – ноти за токата
от мисъл и камбанен глас.
Крадеше я от дъжд, от тишината.
Рисуваше я. Всеки миг
Сърцето му ще пръсне светлината.
Той знае, ще остане вик,
а тя единствената
на земята.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Мнооооого ми хареса!