Mar 8, 2018, 11:37 AM  

Муза 

  Poetry
508 3 2

Извайваше я

ден след ден.

Намерил бе сърцето на скалата.

И вдъхновен, и озарен

твореше в кътчетата на душата.

 

Измисляше я всеки час.

Събираше я – ноти за токата

от мисъл и камбанен глас.

Крадеше я от дъжд, от тишината.

 

Рисуваше я. Всеки миг

Сърцето му ще пръсне светлината.

Той знае, ще остане вик,

а тя единствената

на земята.

 

 

© Бисер Бойчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??