22 jun 2008, 9:30

* * *

  Poesía
829 0 2

Липсваш ми, когато се усмихнеш –

в пролуките не мога да се взирам...

очите ти се свиват - тъй мънички,

не мога да ги видя как се смеят!

 

Не си до мен, когато имам нужда.

Не си до мен дори, когато нямам...

Не знам защо... в бутилката и в мен

последната надежда си надянал.

 

А как ми липсваш, щом ми се усмихнеш...

Липсваш - сякаш, че те няма.

Не сме си същите. Един от друг

преслоихме качествата си... и чао...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джули Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми! Поздрав
  • Не знам защо... в бутилката и в мен
    последната надежда си надянал.

    Ааа, от това няма измъкване, така че си помисли,
    колкото и да го обичаш!
    Поздрави, Джули!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...