22 jun 2008, 9:30

* * * 

  Poesía
606 0 2

Липсваш ми, когато се усмихнеш –

в пролуките не мога да се взирам...

очите ти се свиват - тъй мънички,

не мога да ги видя как се смеят!

 

Не си до мен, когато имам нужда.

Не си до мен дори, когато нямам...

Не знам защо... в бутилката и в мен

последната надежда си надянал.

 

А как ми липсваш, щом ми се усмихнеш...

Липсваш - сякаш, че те няма.

Не сме си същите. Един от друг

преслоихме качествата си... и чао...

© Джули Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми! Поздрав
  • Не знам защо... в бутилката и в мен
    последната надежда си надянал.

    Ааа, от това няма измъкване, така че си помисли,
    колкото и да го обичаш!
    Поздрави, Джули!
Propuestas
: ??:??