Липсваш ми, когато се усмихнеш –
в пролуките не мога да се взирам...
очите ти се свиват - тъй мънички,
не мога да ги видя как се смеят!
Не си до мен, когато имам нужда.
Не си до мен дори, когато нямам...
Не знам защо... в бутилката и в мен
последната надежда си надянал.
А как ми липсваш, щом ми се усмихнеш...
Липсваш - сякаш, че те няма.
Не сме си същите. Един от друг
преслоихме качествата си... и чао...