* * *
Упрекват ме за мойта романтичност,
че само с теб леглото съм делял,
че бил съм вече старомодна личност -
модерното в живота не разбрал.
Не могат ми прости, че жадно търсят
това, което аз във теб открих,
от завист сигурно ще ме разкъсат,
че толкоз щастие в живота пих.
А тез щастливи дни дължа на тебе,
на твойта обич, разум, доброта.
Оазиса за мен бе в пуста степ -
уютното гнездо на любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Алексиев Todos los derechos reservados
