Oct 11, 2007, 2:37 PM

* * *

  Poetry
749 0 8
 

Упрекват ме за мойта романтичност,

че само с теб леглото съм делял,

че бил съм вече старомодна личност -

модерното в живота не разбрал.


Не могат ми прости, че жадно търсят

това, което аз във теб открих,

от завист сигурно ще ме разкъсат,

че толкоз щастие в живота пих.


А тез щастливи дни дължа на тебе,

на твойта обич, разум, доброта.

Оазиса за мен бе в пуста степ -

уютното гнездо на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Алексиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...