24 dic 2023, 23:12

*** 

  Poesía » Del paisaje, Otra
184 4 11

Един сезон в лиричен епизод, 

който в живота си ще носим

до последния си земен ход

със земните си тихи въпроси...

 

Небето бе загадъчен лазур

в който търсехме мечтите!

Нагазили в ручей див и щур 

докосвахме с любов звездите...

 

Стихнали пред някоя любов:

коленичихме в чиста молитва.

Утринните зари бяха буден зов,

които в залезите нежни скитат. 

 

Отседнали на някой юлски хълм

се взирахме към равнините...

Отронена въздишка от гръм

стенеше неистово в душите ни!

 

В дълго чакан миг,изведнъж 

се отдавахме взаимно жадни 

на небесния зов за летен дъжд:

молитвено сънуван и изстрадан!

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за пожеланията, Катя!Весели празници на теб и семейството ти!🙏
  • Весели празници, Стойчо!
    Красиво стихотворение.
  • Благодаря за пожеланията и поздравите!
    Честито Рождество на теб и семейството ти, Довереница!🙏
  • Честито Раждество! Остани в лиричния сезон на лирическия!
  • Благодаря за поздравите и пожеланията, Латинка-Златна!
    Приеми нашите сърдечни поздрави и пожелания за здраве и красота през новата година!
    Честито Рождество Христово!🙏
  • Честито Рождество Христово на теб и твоето семейство! Бъдете здрави и благословени!
  • Благодаря за коментара и оценката,Ники!🙏
  • Много красив стих, Стойчо!
    Възхита си!
  • Благодаря ви за пожеланията и поздравите,Младен и Анна!
    Честит ви празник, който всяка година посрещаме с надеждата за един по-добър живот от преминалата стара!🙏🙏
  • Честито Рождество,Стойчо! Прекрасни стихове,поздравявам те! Нежни,чисти, лирични!
  • Напълни ми душата, Стойчо! Рядко красив стих.
    Поздравление и честито Рождество!
Propuestas
: ??:??