Увертюра на чувствата
Един сезон в лиричен епизод,
който в живота си ще носим
до последния си земен ход
със земните си тихи въпроси...
Небето бе загадъчен лазур
в който търсехме мечтите!
Нагазили в ручей див и щур
докосвахме с любов звездите...
Стихнали пред някоя любов:
коленичихме в чиста молитва.
Утринните зари бяха буден зов,
които в залезите нежни скитат.
Отседнали на някой юлски хълм
се взирахме към равнините...
Отронена въздишка от гръм
стенеше неистово в душите ни!
В дълго чакан миг,изведнъж
се отдавахме взаимно жадни
на небесния зов за летен дъжд:
молитвено сънуван и изстрадан!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
