4 may 2022, 21:44

***

  Poesía
396 0 0

 

Да се разпаднеш е шанс за възстановяване
Да се върнеш по-силен, когато най-накрая се излекуваш
Да се чувствам затворен и да не се страхувам от неща,

които не мога да променя, не мога да поправя

 

Започва да ми се струва, че не може да ми се помогне
Спомени за миналото, все още предизвикват пеперуди в мен,

които не мога да прикрия или изтрия, твърде много спомени
Това ме разболява, с което не мога да се справя

 

Травмата ще свърши ли някога?
Винаги поглеждам назад със съжаление
В крайна сметка винаги се обвинявам

Една по една думите ти ме разкъсаха
Чувам ги да кънтят в главата ми
Как мога да забравя тези думи?
Това разби целия ми свят

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...