4 may 2022, 21:44

***

  Poesía
390 0 0

 

Да се разпаднеш е шанс за възстановяване
Да се върнеш по-силен, когато най-накрая се излекуваш
Да се чувствам затворен и да не се страхувам от неща,

които не мога да променя, не мога да поправя

 

Започва да ми се струва, че не може да ми се помогне
Спомени за миналото, все още предизвикват пеперуди в мен,

които не мога да прикрия или изтрия, твърде много спомени
Това ме разболява, с което не мога да се справя

 

Травмата ще свърши ли някога?
Винаги поглеждам назад със съжаление
В крайна сметка винаги се обвинявам

Една по една думите ти ме разкъсаха
Чувам ги да кънтят в главата ми
Как мога да забравя тези думи?
Това разби целия ми свят

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...