May 4, 2022, 9:44 PM

***

  Poetry
393 0 0

 

Да се разпаднеш е шанс за възстановяване
Да се върнеш по-силен, когато най-накрая се излекуваш
Да се чувствам затворен и да не се страхувам от неща,

които не мога да променя, не мога да поправя

 

Започва да ми се струва, че не може да ми се помогне
Спомени за миналото, все още предизвикват пеперуди в мен,

които не мога да прикрия или изтрия, твърде много спомени
Това ме разболява, с което не мога да се справя

 

Травмата ще свърши ли някога?
Винаги поглеждам назад със съжаление
В крайна сметка винаги се обвинявам

Една по една думите ти ме разкъсаха
Чувам ги да кънтят в главата ми
Как мога да забравя тези думи?
Това разби целия ми свят

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...