4.05.2022 г., 21:44

***

392 0 0

 

Да се разпаднеш е шанс за възстановяване
Да се върнеш по-силен, когато най-накрая се излекуваш
Да се чувствам затворен и да не се страхувам от неща,

които не мога да променя, не мога да поправя

 

Започва да ми се струва, че не може да ми се помогне
Спомени за миналото, все още предизвикват пеперуди в мен,

които не мога да прикрия или изтрия, твърде много спомени
Това ме разболява, с което не мога да се справя

 

Травмата ще свърши ли някога?
Винаги поглеждам назад със съжаление
В крайна сметка винаги се обвинявам

Една по една думите ти ме разкъсаха
Чувам ги да кънтят в главата ми
Как мога да забравя тези думи?
Това разби целия ми свят

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...