2 dic 2009, 22:08

* * *

  Poesía
700 0 0

Изморих сеИзтощих се!

Писна ми от това!

Писна ми от вечната

борба с моята съдба.

Бориш се и си мислиш,

че си на върха,

докато не се окаже, че

това е нейната игра.

И успехът ти всъщност

е поредната шега.

Отказваш се от света

и затваряш се в самота.

Молиш се да спре това,

молиш се за вечната тъма.

Но тогава тя подновява

своята игра и

подава ти ръка.

И животът ти минава

все така.

В нейната безкрайна

и безмилостна игра!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йолина Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...