Dec 2, 2009, 10:08 PM

* * *

  Poetry
697 0 0

Изморих сеИзтощих се!

Писна ми от това!

Писна ми от вечната

борба с моята съдба.

Бориш се и си мислиш,

че си на върха,

докато не се окаже, че

това е нейната игра.

И успехът ти всъщност

е поредната шега.

Отказваш се от света

и затваряш се в самота.

Молиш се да спре това,

молиш се за вечната тъма.

Но тогава тя подновява

своята игра и

подава ти ръка.

И животът ти минава

все така.

В нейната безкрайна

и безмилостна игра!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йолина Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...