...
Опърпулен спомен - сънят -
слънчева пъпка разпуква.
Утрин неопомнена,
наедрява,
всред магия странна,
пред очите ми - развързана!
... Ала, май прибързано!
...
Вятър сънища отвява
и завивка -
зимна плява,
в утрото изпепелява...
Зайче -
слънчев непослушко,
през стъклата
се промуши!...
И видя - хлапак объркан!...
И в душата му - се сгуши!
РАЗБУЖДАМ УЛИЦИТЕ
с недоспали стъпки...
Към Слънцето
протягам неродени дни.
Да ги обгърне с дъх горещ.
Да ги подпали!
Така родени -
да ги приюти.
Но като вярно псе,
щом клекне мрака
пред земния ми дом,
с най-звездната врата -
стоварвам
укротените си часове
под нощната,
от сънища на лястовици,
натежала стряха...
Додето,утрин - недопита глътка,
не съм забравил
сред съня ú!
© Георги Чобанов Todos los derechos reservados