* * *

            ...

Опърпулен спомен - сънят -

слънчева пъпка разпуква.

Утрин неопомнена,

наедрява,

всред магия странна,

пред очите ми - развързана!

... Ала, май прибързано!

            ...

Вятър сънища отвява

и завивка -

зимна плява,

в утрото изпепелява...

Зайче -

слънчев непослушко,

през стъклата

                         се промуши!...

И видя - хлапак объркан!...

И в душата му - се сгуши!

РАЗБУЖДАМ УЛИЦИТЕ
с недоспали стъпки...
Към Слънцето
протягам неродени дни.
Да ги обгърне с дъх горещ.
Да ги подпали!
Така родени -
да ги приюти.
Но като вярно псе,
щом клекне мрака
пред земния ми дом,
с най-звездната врата -
стоварвам
укротените си часове
под нощната,
от сънища на лястовици,
натежала стряха...
Додето,утрин - недопита глътка,
не съм забравил
               сред съня ú!