На всемира в тайнството вечно,
там където се раждат звезди,
разлюляна от ехо далечно
Андромеда тревожно не спи.
През шпалира на звездния прах
лъкатуши Медуза горгона.
С очи и змийския смях
вледенява звезди - галеони.
А Персей вдига острия меч,
идва бързо, към нея лети.
Идва време за подвиг и сеч
и легенди нетленни твори.
Древни тайни, звезди, тишина,
дълговечно, безсмъртно начало.
И една животворна Земя
на небесния мир огледало.
© Хари Спасов Todos los derechos reservados