Човек (Анна Станоева) Човек (Анна Станоева)
23 192
17 may 2007, 16:22

???

  Poesía
626 0 6

Защо за всяка радост се заплаща
със сълзи, пък макар щастливи?
Защо от болка някога се смеем,
а някой път сме просто завистливи?

Защо тъй бързо времето върви?
Защо Сократ отровата изпи?
Защо Ромео не е жив сега,
а Жулиета - негова жена?

Защо тъй всичко преходно минава
и нищичко в живота не остава?
Завинаги ли ще върви така -
щастие със болка под ръка?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Човек (Анна Станоева)
    Човек (Анна Станоева)
    Oooooooo,благодаря Майк!Наистина ценя мнението ти,така че искренно благодаря!
  • Майкъл (Майк)
    Майкъл (Майк)
    Защото не може да има горе без да има долу не може топло без студено не може ляво без дясно не може сладко без горчиво не може грозно без красиво или цеветнобез сиво. и тн. Защото светът е такъв има лято и зима ,ден и нощ добро и зло .Това се нарича РАВНОВЕСИЕ.А стихотворението е добро.Браво.
  • Меричка (Мери Попинз)
    Меричка (Мери Попинз)
    Поздрави за всичко, което е събрало твоето "Защо?"
  • zlati_ival (Златка Вълкова)
    zlati_ival (Златка Вълкова)
    Защо тъй всичко преходно минава
    и нищичко в живота не остава?
    Завинаги ли ще върви така -
    щастие със болка под ръка?

    Хареса ми риторичния ти въпрос
  • Романтик (Христо Костов)
    Романтик (Христо Костов)
    Хубав стих, Ани!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0