Човек (Анна Станоева) Човек (Анна Станоева)
23 192
17 may 2007, 16:22

???

  Poesía
630 0 6

Защо за всяка радост се заплаща
със сълзи, пък макар щастливи?
Защо от болка някога се смеем,
а някой път сме просто завистливи?

Защо тъй бързо времето върви?
Защо Сократ отровата изпи?
Защо Ромео не е жив сега,
а Жулиета - негова жена?

Защо тъй всичко преходно минава
и нищичко в живота не остава?
Завинаги ли ще върви така -
щастие със болка под ръка?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Човек (Анна Станоева)
    Човек (Анна Станоева)
    Oooooooo,благодаря Майк!Наистина ценя мнението ти,така че искренно благодаря!
  • Майкъл (Майк)
    Майкъл (Майк)
    Защото не може да има горе без да има долу не може топло без студено не може ляво без дясно не може сладко без горчиво не може грозно без красиво или цеветнобез сиво. и тн. Защото светът е такъв има лято и зима ,ден и нощ добро и зло .Това се нарича РАВНОВЕСИЕ.А стихотворението е добро.Браво.
  • Меричка (Мери Попинз)
    Меричка (Мери Попинз)
    Поздрави за всичко, което е събрало твоето "Защо?"
  • zlati_ival (Златка Вълкова)
    zlati_ival (Златка Вълкова)
    Защо тъй всичко преходно минава
    и нищичко в живота не остава?
    Завинаги ли ще върви така -
    щастие със болка под ръка?

    Хареса ми риторичния ти въпрос
  • Романтик (Христо Костов)
    Романтик (Христо Костов)
    Хубав стих, Ани!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0