***
Дали ще бъдеш по-щастлив сега,
когато вече мен ме няма?
И колко ще те радва такава свобода,
щом този свят създаден е за двама?
Ще те прегръщат вместо мен вълните,
солени устни в твоите ще впиват...
И ще се гмуркаш устремно във дълбините,
тъй както страстно се потапяше във мен...
А аз – ще се загърна с вятъра среднощен,
ще го оставя влажни пръсти във косите ми да вплита...
И ще се моля да не ме напуска още
красивата любов към теб, с която съм пропита...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Мандаджиева Todos los derechos reservados
