15 дек. 2011 г., 19:10

***

916 0 3

Дали ще бъдеш по-щастлив сега,

когато вече мен ме няма?

И колко ще те радва такава свобода,

щом този свят създаден е за двама?

 

Ще те прегръщат вместо мен вълните,

солени устни в твоите ще впиват...

И ще се гмуркаш устремно във дълбините,

тъй както страстно се потапяше във мен...

 

А аз – ще се загърна с вятъра среднощен,

ще го оставя влажни пръсти във косите ми да вплита...

И ще се моля да не ме напуска още

красивата любов към теб, с която съм пропита...

 

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Мандаджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много нежност има в тези стихове!
  • Хареса ми!Поздрав!
  • Много изстрадано и тъжно.Поздрав за красивите и истински слова.Не знам за другите читатели,но мен ме плени стиха ти!

    Поздрав!!!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...