15 дек. 2011 г., 19:10

***

911 0 3

Дали ще бъдеш по-щастлив сега,

когато вече мен ме няма?

И колко ще те радва такава свобода,

щом този свят създаден е за двама?

 

Ще те прегръщат вместо мен вълните,

солени устни в твоите ще впиват...

И ще се гмуркаш устремно във дълбините,

тъй както страстно се потапяше във мен...

 

А аз – ще се загърна с вятъра среднощен,

ще го оставя влажни пръсти във косите ми да вплита...

И ще се моля да не ме напуска още

красивата любов към теб, с която съм пропита...

 

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Мандаджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много нежност има в тези стихове!
  • Хареса ми!Поздрав!
  • Много изстрадано и тъжно.Поздрав за красивите и истински слова.Не знам за другите читатели,но мен ме плени стиха ти!

    Поздрав!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...