15 дек. 2011 г., 19:10

***

914 0 3

Дали ще бъдеш по-щастлив сега,

когато вече мен ме няма?

И колко ще те радва такава свобода,

щом този свят създаден е за двама?

 

Ще те прегръщат вместо мен вълните,

солени устни в твоите ще впиват...

И ще се гмуркаш устремно във дълбините,

тъй както страстно се потапяше във мен...

 

А аз – ще се загърна с вятъра среднощен,

ще го оставя влажни пръсти във косите ми да вплита...

И ще се моля да не ме напуска още

красивата любов към теб, с която съм пропита...

 

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Мандаджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много нежност има в тези стихове!
  • Хареса ми!Поздрав!
  • Много изстрадано и тъжно.Поздрав за красивите и истински слова.Не знам за другите читатели,но мен ме плени стиха ти!

    Поздрав!!!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...