* * *
822
0
0
ДО ПИАНОТО
Отново до пианото седях,
поредната балада тъжна пях,
а то лирично свиреше само,
звучеше тъжно, носталгично.
И така изглеждащи минорно,
пеехме и свирехме повторно,
а аз, с наведена глава,
не смеех да погледна изгрева.
Търсехме изход по някакъв начин
и то, ако може, още сега -
да блесне пред мен като цветна дъга
и от кошмара мрачен да се освободя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Боряна Todos los derechos reservados
