* * *

3 мар. 2011 г., 12:04

Поэзия » Любовная

546 0 0

ДО ПИАНОТО

Отново до пианото седях,
поредната балада тъжна пях,
а то лирично свиреше само,
звучеше тъжно, носталгично.

И така изглеждащи минорно,
пеехме и свирехме повторно,
а аз, с наведена глава,
не смеех да погледна изгрева.

Търсехме изход по някакъв начин
и то, ако може, още сега -
да блесне пред мен като цветна дъга
и от кошмара мрачен да се освободя.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения