11 sept 2007, 19:36

* * *

  Poesía
849 0 6

Обичахме се скрито и незнайно,

Една любов - изваяна от тайни.

Но... ние съградихме я такава,

Защото искахме, а не защото трябва.


Не мислех, че ще стане помежду ни,

Не вярвах аз на някакви си думи,

Но в очите твои плам така гореше,

Че аз не устоях и влюбих се във тебе.


Последваха и срещите ни тайни

И само луната ни беше закрилник.

Със часове вървяхме без посоки,

За да сме заедно, защото ни харесваше...


Но днес е вече много по-различно,

Останаха ми само хубавите спомени.

Не чувам аз вълшебното "Обичам те",

Което през студеното ме стопляше...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...