Обичахме се скрито и незнайно,
Една любов - изваяна от тайни.
Но... ние съградихме я такава,
Защото искахме, а не защото трябва.
Не мислех, че ще стане помежду ни,
Не вярвах аз на някакви си думи,
Но в очите твои плам така гореше,
Че аз не устоях и влюбих се във тебе.
Последваха и срещите ни тайни
И само луната ни беше закрилник.
Със часове вървяхме без посоки,
За да сме заедно, защото ни харесваше...
Но днес е вече много по-различно,
Останаха ми само хубавите спомени.
Не чувам аз вълшебното "Обичам те",
Което през студеното ме стопляше...
© Илияна Димитрова Todos los derechos reservados