Sep 11, 2007, 7:36 PM

* * *

  Poetry
847 0 6

Обичахме се скрито и незнайно,

Една любов - изваяна от тайни.

Но... ние съградихме я такава,

Защото искахме, а не защото трябва.


Не мислех, че ще стане помежду ни,

Не вярвах аз на някакви си думи,

Но в очите твои плам така гореше,

Че аз не устоях и влюбих се във тебе.


Последваха и срещите ни тайни

И само луната ни беше закрилник.

Със часове вървяхме без посоки,

За да сме заедно, защото ни харесваше...


Но днес е вече много по-различно,

Останаха ми само хубавите спомени.

Не чувам аз вълшебното "Обичам те",

Което през студеното ме стопляше...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...