11 сент. 2007 г., 19:36

* * *

855 0 6

Обичахме се скрито и незнайно,

Една любов - изваяна от тайни.

Но... ние съградихме я такава,

Защото искахме, а не защото трябва.


Не мислех, че ще стане помежду ни,

Не вярвах аз на някакви си думи,

Но в очите твои плам така гореше,

Че аз не устоях и влюбих се във тебе.


Последваха и срещите ни тайни

И само луната ни беше закрилник.

Със часове вървяхме без посоки,

За да сме заедно, защото ни харесваше...


Но днес е вече много по-различно,

Останаха ми само хубавите спомени.

Не чувам аз вълшебното "Обичам те",

Което през студеното ме стопляше...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...