11 сент. 2007 г., 19:36

* * *

852 0 6

Обичахме се скрито и незнайно,

Една любов - изваяна от тайни.

Но... ние съградихме я такава,

Защото искахме, а не защото трябва.


Не мислех, че ще стане помежду ни,

Не вярвах аз на някакви си думи,

Но в очите твои плам така гореше,

Че аз не устоях и влюбих се във тебе.


Последваха и срещите ни тайни

И само луната ни беше закрилник.

Със часове вървяхме без посоки,

За да сме заедно, защото ни харесваше...


Но днес е вече много по-различно,

Останаха ми само хубавите спомени.

Не чувам аз вълшебното "Обичам те",

Което през студеното ме стопляше...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...