10 feb 2010, 15:07

* * *

  Poesía
998 0 1

Песен, без ритъм, без глас,

история, която знам само аз,

тя разказва за две очи черни,

два тлеещи въглена, на господ неверни,

един образ, като смъртта тъмен,

един път, тесен и стръмен.

За теб, тъмния герой,

който потъна във вечния покой.

За теб, жертвения агнец,

син на митичния летец,

танцуващ под ритъма на адския звънец, 

с един слепец.

Къде отиде, при кръвта на предците ни,

при нашите пазители,

твоите родители,

при баща ти - демонът мощен,

твоята майка - ангелът разкошен.

В безкрая,

мястото между ада и рая.

Там се вихриш като ураган,

разказваш за живот пропилян,

за изгубената ти любов,

за живота ти суров,

за мечтата ти една

и за твоята съдба.

А тук на земята ще бъдеш вечен,

ние сме твоят глас неизречен,

ще предадем онзи кошмар,

посветен на един бунтар!!

 Лека ти пръст, приятел, ти беше истинският!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лапето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...