Feb 10, 2010, 3:07 PM

* * * 

  Poetry
672 0 1

Песен, без ритъм, без глас,

история, която знам само аз,

тя разказва за две очи черни,

два тлеещи въглена, на господ неверни,

един образ, като смъртта тъмен,

един път, тесен и стръмен.

За теб, тъмния герой,

който потъна във вечния покой.

За теб, жертвения агнец,

син на митичния летец,

танцуващ под ритъма на адския звънец, 

с един слепец.

Къде отиде, при кръвта на предците ни,

при нашите пазители,

твоите родители,

при баща ти - демонът мощен,

твоята майка - ангелът разкошен.

В безкрая,

мястото между ада и рая.

Там се вихриш като ураган,

разказваш за живот пропилян,

за изгубената ти любов,

за живота ти суров,

за мечтата ти една

и за твоята съдба.

А тук на земята ще бъдеш вечен,

ние сме твоят глас неизречен,

ще предадем онзи кошмар,

посветен на един бунтар!!

 Лека ти пръст, приятел, ти беше истинският!

© Лапето All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??