10.02.2010 г., 15:07

* * *

993 0 1

Песен, без ритъм, без глас,

история, която знам само аз,

тя разказва за две очи черни,

два тлеещи въглена, на господ неверни,

един образ, като смъртта тъмен,

един път, тесен и стръмен.

За теб, тъмния герой,

който потъна във вечния покой.

За теб, жертвения агнец,

син на митичния летец,

танцуващ под ритъма на адския звънец, 

с един слепец.

Къде отиде, при кръвта на предците ни,

при нашите пазители,

твоите родители,

при баща ти - демонът мощен,

твоята майка - ангелът разкошен.

В безкрая,

мястото между ада и рая.

Там се вихриш като ураган,

разказваш за живот пропилян,

за изгубената ти любов,

за живота ти суров,

за мечтата ти една

и за твоята съдба.

А тук на земята ще бъдеш вечен,

ние сме твоят глас неизречен,

ще предадем онзи кошмар,

посветен на един бунтар!!

 Лека ти пръст, приятел, ти беше истинският!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лапето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...