* * *

11 oct 2008, 12:54

Poesía

992 0 4

изповед

Имах мечти и любов и химери...

но всичко рухна като че ли в миг...

Пречупи се нещо... какво ли?

Може би аз и силния ми дух?!

Преглъщах обиди, сълзи и неволи,

преглъщах горчивия хляб...

Уморена и сита съм вече от всичко,

загубих доверие в целия свят!...

Сърцето ми празно е, душата ми - пуста...

това ли бях аз?... Не!...

Защо допуснах да се превърна в пустиня!?

Дали ще ме спаси молитва за дъжд?!...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-10-12T12:39:25+03:00

молитвата...винаги помага...носи спасение...с обич.
aLmA_mUeRtA (Ив)

2008-10-11T19:13:59+03:00

Опитай!
viliana_popova (something else)

2008-10-11T13:48:40+03:00

Силно въздействаща изповед!Харесах много!С обич!
smile666 (Вяра Иванова)

2008-10-11T13:12:54+03:00

Разбира се, че ще те спаси!!! Страхотен стих! :*