11 oct 2008, 12:54

* * *

  Poesía
1.2K 0 4

 

изповед 

Имах мечти и любов и химери...

но всичко рухна като че ли в миг...

Пречупи се нещо... какво ли?

Може би аз и силния ми дух?!

Преглъщах обиди, сълзи и неволи,

преглъщах горчивия хляб...

Уморена и сита съм вече от всичко,

загубих доверие в целия свят!...

Сърцето ми празно е, душата ми - пуста...

това ли бях аз?... Не!...

Защо допуснах да се превърна в пустиня!?

Дали ще ме спаси молитва за дъжд?!...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любка Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...