Oct 11, 2008, 12:54 PM

* * *

  Poetry
1.2K 0 4

 

изповед 

Имах мечти и любов и химери...

но всичко рухна като че ли в миг...

Пречупи се нещо... какво ли?

Може би аз и силния ми дух?!

Преглъщах обиди, сълзи и неволи,

преглъщах горчивия хляб...

Уморена и сита съм вече от всичко,

загубих доверие в целия свят!...

Сърцето ми празно е, душата ми - пуста...

това ли бях аз?... Не!...

Защо допуснах да се превърна в пустиня!?

Дали ще ме спаси молитва за дъжд?!...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любка Тошкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...