изповед
Имах мечти и любов и химери...
но всичко рухна като че ли в миг...
Пречупи се нещо... какво ли?
Може би аз и силния ми дух?!
Преглъщах обиди, сълзи и неволи,
преглъщах горчивия хляб...
Уморена и сита съм вече от всичко,
загубих доверие в целия свят!...
Сърцето ми празно е, душата ми - пуста...
това ли бях аз?... Не!...
Защо допуснах да се превърна в пустиня!? ...