22 abr 2012, 14:03

* * *

  Poesía
486 0 0

Пространствата край нас мълчат,

а ние още си мислим,

че очакваме отговори...

каквото е било,

не престава да бъде

и каквото загърбихме,

остана зад нас,

пространствата край нас мълчат,

а ние си мислим,

че отнякъде нещо ще се роди

и ще спаси погубените ни 

пориви... Ще замълча,

защото отдавна казах всичко,

ще ме погледнеш така,

сякаш отдавна знаеш всичко

и ще продължим 

все едно

не е било нищо...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....