Apr 22, 2012, 2:03 PM

* * *

  Poetry
482 0 0

Пространствата край нас мълчат,

а ние още си мислим,

че очакваме отговори...

каквото е било,

не престава да бъде

и каквото загърбихме,

остана зад нас,

пространствата край нас мълчат,

а ние си мислим,

че отнякъде нещо ще се роди

и ще спаси погубените ни 

пориви... Ще замълча,

защото отдавна казах всичко,

ще ме погледнеш така,

сякаш отдавна знаеш всичко

и ще продължим 

все едно

не е било нищо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...