22.04.2012 г., 14:03

* * *

481 0 0

Пространствата край нас мълчат,

а ние още си мислим,

че очакваме отговори...

каквото е било,

не престава да бъде

и каквото загърбихме,

остана зад нас,

пространствата край нас мълчат,

а ние си мислим,

че отнякъде нещо ще се роди

и ще спаси погубените ни 

пориви... Ще замълча,

защото отдавна казах всичко,

ще ме погледнеш така,

сякаш отдавна знаеш всичко

и ще продължим 

все едно

не е било нищо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...