* * *
585
0
0
Осъден е умът ми всеки ден
да ръкопляска бодро той сега
на безкрайната човешка простота,
облечена в жалка суета...
Щом падне мрак, излизат зомбитата пак,
жените с празните очи и силиконови снаги
се кършат като кухи вече лейки
с лица подобни на жалейки...
... Не жени, а хищници са те,
в тях и помен няма от сърце
и гледат само и единствено това
колко струва мъжката душа...
А женствени мъжете чупят стойки,
по-гладко епилирани и от девойки
и не знае странникът в нощта
ще награби мъж или жена...
Ако това наричаме го с име свят,
за него искам да съм непознат,
а да се върна нека на мига
при истинската Жулиета с любовта.
да ръкопляска бодро той сега
на безкрайната човешка простота,
облечена в жалка суета...
Щом падне мрак, излизат зомбитата пак,
жените с празните очи и силиконови снаги
се кършат като кухи вече лейки
с лица подобни на жалейки...
... Не жени, а хищници са те,
в тях и помен няма от сърце
и гледат само и единствено това
колко струва мъжката душа...
А женствени мъжете чупят стойки,
по-гладко епилирани и от девойки
и не знае странникът в нощта
ще награби мъж или жена...
Ако това наричаме го с име свят,
за него искам да съм непознат,
а да се върна нека на мига
при истинската Жулиета с любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Боян Дочев Todos los derechos reservados
