* * *

May 29, 2013, 8:47 PM

Poetry

465 0 0

Осъден е умът ми всеки ден
да ръкопляска бодро той сега
на безкрайната човешка простота,
облечена в жалка суета...

Щом падне мрак, излизат зомбитата пак,
жените с празните очи и силиконови снаги
се кършат като кухи вече лейки
с лица подобни на жалейки...

... Не жени, а хищници са те,
в тях и помен няма от сърце
и гледат само и единствено това
колко струва мъжката душа...

А женствени мъжете чупят стойки,
по-гладко епилирани и от девойки
и не знае странникът в нощта
ще награби мъж или жена...

Ако това наричаме го с име свят,
за него искам да съм непознат,
а да се върна нека на мига
при истинската Жулиета с любовта.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works