May 29, 2013, 8:47 PM

* * * 

  Poetry
488 0 0
Осъден е умът ми всеки ден
да ръкопляска бодро той сега
на безкрайната човешка простота,
облечена в жалка суета...
Щом падне мрак, излизат зомбитата пак,
жените с празните очи и силиконови снаги
се кършат като кухи вече лейки
с лица подобни на жалейки...
... Не жени, а хищници са те,
в тях и помен няма от сърце
и гледат само и единствено това
колко струва мъжката душа... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боян Дочев All rights reserved.

Random works
: ??:??