29.05.2013 г., 20:47 ч.

* * * 

  Поезия
487 0 0
Осъден е умът ми всеки ден
да ръкопляска бодро той сега
на безкрайната човешка простота,
облечена в жалка суета...
Щом падне мрак, излизат зомбитата пак,
жените с празните очи и силиконови снаги
се кършат като кухи вече лейки
с лица подобни на жалейки...
... Не жени, а хищници са те,
в тях и помен няма от сърце
и гледат само и единствено това
колко струва мъжката душа... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боян Дочев Всички права запазени

Предложения
: ??:??