Без часовник.
Времето спряло - в осем,
гонещо любимия призрак.
Без очи. Всичко е восък.
Тик-так, тик-так!
Кукувицата е вече безмълвна.
Стрелката - в грешна посока.
Сърцето с раната кръвна привикна.
Споменава те в няма молитва.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados