22.05.2019 г., 6:54 ч.

*** 

  Поезия
617 6 5

Без часовник. 

Времето спряло - в осем, 

гонещо любимия призрак. 

Без очи. Всичко е восък. 

 

Тик-так, тик-так! 

 Кукувицата е  вече безмълвна. 

Стрелката - в грешна посока. 

Сърцето с раната кръвна привикна. 

 

Споменава те в няма молитва. 

 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??