22 abr 2012, 12:53

*** 

  Poesía
357 0 0

звукът от трясъка на вратата

се разнесе из цялата стая…

като че ли бавна тиха музика

зазвуча в ушите и…

побягна напред към бездната…

за миг се спря да почине…

облегна си на оградата на малкото мостче

и разнесе из въздуха листенцата на розата…

понесоха се бавно,

както и сълзите,

надолу към бистрата вода…

а в нея, освен лунното отражение,

тя виждаше него до себе си…

© Венци Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??