22.04.2012 г., 12:53 ч.

*** 

  Поезия
355 0 0

звукът от трясъка на вратата

се разнесе из цялата стая…

като че ли бавна тиха музика

зазвуча в ушите и…

побягна напред към бездната…

за миг се спря да почине…

облегна си на оградата на малкото мостче

и разнесе из въздуха листенцата на розата…

понесоха се бавно,

както и сълзите,

надолу към бистрата вода…

а в нея, освен лунното отражение,

тя виждаше него до себе си…

© Венци Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??