звукът от трясъка на вратата
се разнесе из цялата стая…
като че ли бавна тиха музика
зазвуча в ушите и…
побягна напред към бездната…
за миг се спря да почине…
облегна си на оградата на малкото мостче
и разнесе из въздуха листенцата на розата…
понесоха се бавно,
както и сълзите,
надолу към бистрата вода…
а в нея, освен лунното отражение,
тя виждаше него до себе си…
© Венци All rights reserved.