27 ene 2012, 12:51

..................

  Poesía
963 0 9

 

Понеделник - светло начало,  

меко син небесен плюш, 

слънцето е разполовило 

облака с меден ботуш. 

Млечни точки на хоризонта

 махат с посребрени ръце,

 молят копринения вятър

 на земята да ги постеле.

 Пак ми е сиво и тъжно

 и единствено врани в небето

 с човки, снежни кинжали,

 кълват на облака сърцето...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Освен, че пишеш навярно и рисуваш и си художник, така мисля!
  • !!!!!!!!
  • Благодаря на Зелена и Оксиморон . Днес - снежно и ветровито. Като една малка, вледенена метафора съм
  • Браво, Джулиана!
    Ценно е, да видиш красотата въпреки тъгата и да я нарисуваш просто като красота...
  • Кети, благодаря. Даже е рошав, тоя пусти стих....
    Оценявам с благодарност вниманието ти.
    Маги, деликатна душице, създателка на нежност и красота.. Питам се, ако разказваш приказки на малко дете,в какъв ли вълшебен свят можеш да го заведеш.
    Знам, че разказваш, де. Блазе му на Малкия принц.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...