27.01.2012 г., 12:51

..................

958 0 9

 

Понеделник - светло начало,  

меко син небесен плюш, 

слънцето е разполовило 

облака с меден ботуш. 

Млечни точки на хоризонта

 махат с посребрени ръце,

 молят копринения вятър

 на земята да ги постеле.

 Пак ми е сиво и тъжно

 и единствено врани в небето

 с човки, снежни кинжали,

 кълват на облака сърцето...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джулиана Кашон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Освен, че пишеш навярно и рисуваш и си художник, така мисля!
  • !!!!!!!!
  • Благодаря на Зелена и Оксиморон . Днес - снежно и ветровито. Като една малка, вледенена метафора съм
  • Браво, Джулиана!
    Ценно е, да видиш красотата въпреки тъгата и да я нарисуваш просто като красота...
  • Кети, благодаря. Даже е рошав, тоя пусти стих....
    Оценявам с благодарност вниманието ти.
    Маги, деликатна душице, създателка на нежност и красота.. Питам се, ако разказваш приказки на малко дете,в какъв ли вълшебен свят можеш да го заведеш.
    Знам, че разказваш, де. Блазе му на Малкия принц.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...