Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
Jan 27, 2012, 12:51 PM

.................. 

  Poetry
710 0 9

 

Понеделник - светло начало,  

меко син небесен плюш, 

слънцето е разполовило 

облака с меден ботуш. 

Млечни точки на хоризонта

 махат с посребрени ръце,

 молят копринения вятър

 на земята да ги постеле.

 Пак ми е сиво и тъжно

 и единствено врани в небето

 с човки, снежни кинжали,

 кълват на облака сърцето...

 

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Освен, че пишеш навярно и рисуваш и си художник, така мисля!
  • !!!!!!!!
  • Благодаря на Зелена и Оксиморон . Днес - снежно и ветровито. Като една малка, вледенена метафора съм
  • Браво, Джулиана!
    Ценно е, да видиш красотата въпреки тъгата и да я нарисуваш просто като красота...
  • Кети, благодаря. Даже е рошав, тоя пусти стих....
    Оценявам с благодарност вниманието ти.
    Маги, деликатна душице, създателка на нежност и красота.. Питам се, ако разказваш приказки на малко дете,в какъв ли вълшебен свят можеш да го заведеш.
    Знам, че разказваш, де. Блазе му на Малкия принц.
  • стопли сърцето ми...
    красиво стихотворение, Джулиана..
    най-сърдечно те поздравявам..
  • Не се наемам да правя разбор, но в едно съм сигурна - фин като брюкселска дантела стих... прекрасен!
  • Джейн Еър , и аз така казвам , когато харесам някой стих. Точно като теб възприемам - със сърцето.
    Благодаря ти за милите думи, трогна ме.
  • Ех, ако можех и аз, да коментирам, както го правят истинските поети, може би щях, да намеря думите с които, да ти кажа, колко ми хареса стиха ти! А аз само усещам написаното със сърцето си.
Random works
: ??:??