6 dic 2007, 11:45

...

  Poesía » Otra
849 0 2
Не съм виновен аз,
че природата ми е такава,
защо създаден съм така,
защо смъртта не наближава?

Защо наказан съм така жестоко,
да бродя вечно по земята
и само вечната тъма наоколо
е моя спътник във живота.
И самотата, и студа
и само смърт около мен...
а аз не мога да умра...
какво по дяволите става с мен!

Какво сгрешил съм, аз не зная,
но имам цяла вечност, за да разбера,
дали ще дойде нявга краят...
аз искам болката да споделя.

Но думите отекват във безкрая
и няма кой да чуе моя глас,
смъртта за мен ще бъде рая,
дали ще дойде скоро този час!?

Единственият ми приятел е нощта,
защо тогава тя не ме разбира?
Във тъмнината аз ще полетя,
във тъмнината толкова красива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сс Нн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря
  • Много силни думи...
    Радвай се на живота!!!
    Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...